ТУРИЗЪМ

Тръгваме от Къща-музей “Васил Левски”, която се намира в западната част на града. Тук, освен родния дом на Апостола може да се разгледа още експозиционната зала на музея, както и мемориалния параклис “Всех Святих болгарских”, където се съхраняват косите на Апостола. От там продължаваме към църквата "Св. Богородица". Тя е построена през 1851 год. На северната част на църквата карловския художник Дечко Тодоров е изписал момент от ръкополагането на Апостола на Свободата Васил Левски в дяконски сан. Минаваме покрай паметника на Васил Левски – изобразен в цял ръст, с револвер в ръка, а до него е лъвът. Върху пиедестала са изсечени имената на загиналите през “Страшното” стотици карловци. До паметника се намира и църквата “Свети Николай”. Издигната е през 1847 г. и е паметник на възрожденската архитектура. В двора на църквата се намира гробът на Гина Кунчева-майката на Апостола на свободата. Точно до църквата е Историческия музей, който е следващата наша спирка. Тук са съхранени паметници на културата от най-древни времена до днес. А сградата, в която се помещава музея е сред най-представителните архитектурни и исторически паметници от епохата на българското Възраждане. Продължаваме към Бухаловия хан – също забележителна в архитектурно отношение сграда, където се намира магазин за сувенири. Разходката ни продължава из архитектурно-историческия резерват “Стария град” и стигаме до Мазаковата къща. Разглеждаме постоянната етнографска експозиция, градски облекла от възрожденско Карлово, елементи на европейския бит тогава, които намират място в ежедневието на по-заможните карловци. От тук поемаме на изток и стигаме до Даскал Ботевата къща. В нея има уредена документална експозиция за бащата на поета-революционер Христо Ботев - Ботьо Петков. Накрая, завършваме нашата разходка из Карлово на водопада “Сучурум”, в превод “Хвърчаща вода”. Намира се на 1км. северно от центъра на града, висок е 15 метра и до него се стига по добре поддържан асфалтов път.

Калофер

Национален музей “Христо Ботев” съхранява личните принадлежности, документи, публикации, предмети на изкуството и други материали свързани с живота и творчеството на Христо Ботев, неговото семейство и сподвижници. Музеят е изграден на мястото, на което е била построена последната къща на Ботьовото семейство. От тук се отправяме към Даскал Ботьовото училище, което се намира в горната част на центъра на Калофер. Първият етаж на училището е превърнат в художествена галерия с картини, посветени на Калофер и Христо Ботев. Вторият етаж e музей на просветното дело. Пак тук, в центъра на града, сред паркова обстановка е издигнат и величествения паметник на поета-революционер. Продължаваме към Сандевата воденица – занаятчийска къща, разположена в северната част на града, на брега на река Тунджа. Тук ще наблюдаваме демонстрация на местна занаяти – мелене на брашно, баросване, тепавичарство.И след това поемаме към Калоферския девически манастир “Въведение Богородично”. Манастирът е бил девически от самото си построяване през 18 век, но точна дата не се знае. Опожаряван е три път. След Освобождението оцелелите калоферски монахини от четирите метоха в района възстановяват манастира с помощта на дарения от Русия. От 1991 г. към манастира съществува и Неделно училище.

Клисура

Обиколката ни в Клисура започва от Историческия музей, разположен в центъра на града. Сградата е построена през 1926г. в чест на 50-годишнината от Априлското въстание и е архитектурен паметник на културата. Музейната експозиция включва художествена галерия, бит, поминък и култура през Възраждането и участие на Клисура в Априлското въстание. След музея се отправяме към Павурджиевата къща. Тук е показан градския възрожденски бит на Клисура от 19 век, а в двора е възстановена домашна розоварна. Продължаваме към къщата на Цана Козинарова. Там ще видим кладенеца, в който тя се хвърля заедно с четирите си деца, за да избегне поруганието и жестоката смърт, като по този начин запазва честта на българската жена. Стигаме до Червенаковата къща – първата сграда построена след опожаряването през Априлското въстание. Тук са посрещнати руските освободители на 10 януари 1878г. От там на югоизток стигаме до Старата църква, построена в средата на 18 век. Именно от тук камбанния звън възвестява на 20 април 1876г. началото на въстанието в Клисура. Отправяме се към североизточния край на града, към местността Зли дол. По време на въстанието, това е най-важната отбранителна позиция на клисурските въстаници. Втората отбранителна позиция е местността Шайковица. От това място Боримечката предупреждава населението при изпробването на черешовия топ.